SUGA's BE-hind 'Full' Story

RM: Здравей!

S: Здравей!

RM: Как си? 

S: Здравей!

RM: Това е интервю. Мина много време, откакто те интервюирах. Мина много време, откакто бях на място като това. Всичко това започна от обикновена история, но трябва да говориш за музиката си комфортно. Просто говори за този албум и твоята философия, която представяш чрез музиката... "Telepathy".  

S: Фил... Философия...

RM: Ако не харесваш философията... Може само "Фил"? Както и да е...

S: Добре, разбрах.

RM: Нека започнем с интервюто.

S: Добре!

RM: Точно преди да започнеш да работиш над албума "BE", песента на AUGUST D-"D-2", бе пусната. Това, което знам е, че ти работеше над всичко това едновременно. Всъщност не си ги разделил?

S: Да.

RM:  Започна да работиш върху „Telepathy“ веднага след „D-2“, нали?

S: Да.

RM: Как беше? Имаше ли емоционални затруднения?

(Въпрос: Как беше да работиш върху няколко песни едновременно?) 

S:  Всъщност написах 4 песни за албума "BE". Но само една бе включена, понеже трябваше да се включат и тези на останалите членове. Имах много песни, тогава работех и върху микстейп. И този път имах много песни, така че просто показах върху какво съм работил.

RM: Значи нямаше големи затруднения?

S:  Не е като да съм написал тези песни специално за този албум, просто ги имах.

RM:  Просто даде една от песните, върху които си работил?

S: Да. Не е като... 

RM: Не е като да си направил нещо специално за този албум...

S:  Не, нищо такова.

RM: Ти винаги правиш много песни...

S: Тези, които направих целенасочено, не бяха включени...

RM: Просто това, което си имал под ръка?

S: Песните, върху които работех усилено, не бяха избрани.

RM: Всяка песен има своята съдба, нали?

S: "Telepathy" беше песен, която написах в миналото.

RM: Минаха 3 или 4 години, нали?

S: Да, наистина е стара...

RM: Точно така!

S: Пооправих песента...

RM: Когато останалите членове я слушаха, казаха: "Песента, която Шуга написа, е толкова добра.". Те ми казаха това, затова помня, че я чакахме с нетърпение.

Всъщност нямам много професионални знания, но Джи Мин ме пита за моите стилове и стъпки за миксиране.

S: Миксиране?

RM: Да. Но аз всъщност не знам...

S: Не ги миксираш сам.

RM: Именно...

S: Джеймс го прави за теб.

RM: Аз просто правя предварителното миксиране. Но ти знаеш добре за миксирането, затова имаш свои собствени стилове или стъпки за миксиране. Ти ръководиш и контролираш своята собствена музика.

S: Предварителните настройки в днешни дни са страхотни.

RM: Значи просто ползваш предварителни натройки?

S: С настройката UAD... Можеш да ползваш това.

RM: Но стила, който следваш при миксирането? 

 

S: Също така оставям инженерите да извършват миксирането, но правя предварителния микс, преди да им го дам. Не правя много много. Просто ги групирам. Свързвам необходимите и поотделно работя върху песните, по които трябва да работя. Всъщност не... Пресетите са чудесни.  

 RM: Аз също бях много объркан, когато ми зададоха този въпрос.

S: Работя усилено върху това, но не е нужно да работя върху всички мелодии и ритми. Просто работя усилено върху частите, които мога да направя, като предварителния микс.

RM: Значи просто правиш всичко, което можеш. 

S: Предварителните настройки в днешни дни са страхотни.

RM: Така ли? И аз ще потърся.

S: Дори не трябва да редактираш нищо.

RM: И други може би вече са ти задавали този въпрос няколко пъти, но аз ще го задам по различен начин. 

Коя е най-важната част за теб, когато става въпрос за писане на песни? И когато пишеш песни, от къде вземаш мотивите? От какви ситуации? Има всякакви ситуации. Но аз искам да ти задам тези два въпроса. 

S: Всъщност не пиша песните, защото мисля, че трябва. Когато съм твърде отегчен, аз просто мисля, че няма нищо, което да правя, освен да пиша песни...

 

RM: Това е твоето най-добро забавление?

S: Пиша песни, защото буквално нямам какво да правя. Наистина!

(Смеят се)

RM:  Безмълвен съм! Аз не съм такъв.

S: Разбира се пиша песни и под определения срок, но когато съм в студиото си, наистина няма какво да се прави. Не мога просто да играя игри през цялото време. 

RM: Да, това е така!

S: Не мога просто да седя в студиото и да не правя нищо. Просто събирам тези кратки парченца, които съм писал и ги използвам...

RM: Когато ти потрябват?

S: ...когато наитина трябва да напиша песен.

RM: Тогава какви са твоите приоритети, когато правиш песен? Нещо, което е много важно. За мен това винаги е ключова дума. Като "Telepathy".

S: Първо правя ритъма.

RM: Тогава ли идва чувстово?

S: Просто ги правя, без да мисля много... Особено когато създавах албума "BE", написах текстовете много непринудено. Не е като да имахме ключова дума и да сме написали текстовете около нея. Така че бях точно като " Трябва просто да напиша текста". Идеите просто изскочиха в главата ми. Другите ми текстове не стигнаха до албума. Те не използваха текстовете ми. Твърде небрежен ли бях?

RM: Но текстовете ти бяха използвани за "Blue & Grey". Не взеха моите текстове...

S: Защо не?

RM: Не знам. Не разбрах добре намеренията на Те Хьонг...

S: В "Blue&Grey"?

RM: Да. Така че това, което приоритизираш, когато правите музика, би било... как се чувстваш във всеки един момент.

S: Да, ритъмът...

RM: Като увереност?

S: Ритъмът трябва да е първи...

RM: Първо ритъма? 

  S: Затова правя първо него.

 RM: Добре, ти изграждаш тази увереност, разбирам...

S: Част по част...

RM: Последователно, като конструкция?  

S: Аз правя ритъма, след това мелодия, след това текстa.

RM:  Добре, това звучи много логично.  

S: Имам зададена поръчка.

RM: За мен това изобщо не е така. Придвижвам се навсякъде напред-назад. Чух, че "Telepathy" е преминала през много модификации.

Въпрос: Защо "Telepathy" бе толкова модифицирана?

Имаше и дискусия дали да се премахне outro или не. Защо беше модифицирана толкова много? Дали заради твоето намерение?

S: Исках песента да бъде по-кратка от 3 минути.

RM: Да, такива са песните тези дни. 

S: Исках песента да е кратка. Завърших песента и завършихме записа но Чонг Кук изведнъж каза, че иска да включи малко тананикане.

RM: Тананикане?

S: Да, тананикане.

RM: Това?

S: Да, това. Затова му казах да го включи, ако иска. Песента в албума е около 4 минути.

RM: О, 4 минути?

S: Има едно леко тананикане около 3:20 до около 3:58. Така песента влезе в диапазона от 4 минути.

RM: "Telepathy" е песен, която започва с припева от самото начало, така че трябва да завърши ударно.

S: Точно така. Да, трябва да завърши така. Всъщност тананикането беше добре, но беше твърде дълго. Имаше няколко песни с този вид гладки вибрации. Няколко лесни песни в стил EDM, които бяха някак модерни така че мисля, че той се опита да включи тази атмосфера но казах, че трябва да го извадим.

 RM: Имаше недоразумения.

S: Мислех, че хората ще спрат да слушат след като  дойде ред на тананикащата част. Беше твърде дълго.

RM: Беше доста дълго.

S: Така че го съкратихме.

RM: Добре. Феновете наистина искат да чуят демо версията. За мен там нещата са 50/50- хората или много я харесват или не.

S: Но на мен наистина ми харесва.

RM: Демото за "Telepathy" беше наистина добро. Тоналността също беше ниска. Затова мисля, че трябва да ги оставим да го чуят.

 Моля, пусни демото на "Telepathy".

S: Това не беше оригиналният ред.

RM: Наистина е спокойно.

S: Защото е ниско.

 

RM: Наистина е спокойно.

S: Исках да го направя пространствено, но стана добре, след като ги миксирах.Това не е оригиналното демо. Сложих записа върху него.

RM: Звучи редактирано.

S: Сложих записа върху него. Това ли е?

RM:  Това е.

S: Това е. Това е оригиналът. 

RM: Звучи някак слабо.

S: Това ли е оригиналната тоналност?

RM: Тоналността е различна.

S: О, това e.

RM: Да! Наистина е спокойно. 

S: Беше наистина леко като това.

RM: Но нотите... Дори бих могъл да изпея припева, ако беше с тези ноти...

S: Нотите бяха... Повдигнато е с 6 или 7 тона въз основа на транспонирането. Така че мисля, че е вдигната с 3,5 тона.  Сега е толкова високо.

RM: Звучи по-скоро като песен за дискове...

S: Имах тази мисъл. След като пуснахме "Eight", исках да направя такава песен и за нас. Песен, която да си пуснеш в колата докато шофираш. Затова исках да я направя по-къса.

RM: Песента обикновено приключва, когато припевът е минал два пъти. Текстът, припевът и песента свършиха.

S: Исках да свърши около 2:40.

RM: Но добавихме рап.

S: Ако вървеше по план, щеше да е под 3 минути. Преди имаше танцова пауза. Това е рап частта. Имаше и ad-libs като този.

RM: Какво е това "една секунда"?

S: Щях да направя това...

RM: Какво е това?

S: Когато започна тананикането. Една секунда! Щяхме да добавим нещо като "Една секунда!", но те добавиха рап за тази част.

RM: Нищо не се получава по план.

S: Щях да го направя, но не можах.

RM: Оригиналната версия е спокойна и фънки.

S: Да, беше фънки... Не беше напълно ретро, ​​но беше аранжирана в ретро стил.

RM: Когато правим музика, понякога мислим „Наистина ли е добре?“. Защото и другите членове трябва да влязат в песента. Но имаше ли част, която всъщност се оказа по-добра от очакваното?   

S: Не можах да свикна, защото вдигнаха тоналността.

RM: Наистина беше притеснен.

S: Но сега, когато слушах демото, текущата версия...

RM: Звучи много по-вълнуващо.

S: Да! По-оптимистично е, така че наистина съм доволен Правенето на тази песен не беше толкова трудно. Успях да напиша текстовете наистина бързо, така че беше доста лесно.

RM: В случая с "Blue & Grey", твоие текстове спечелиха. 

S: Изборът на Те Хьонг, нали?        

RM: Има ли текстове, за които мислиш:„Тези текстове са доста добри“, или нещо подобно?

S: Първоначално беше толкова дълбоко.

RM: Така ли?

S:  Мисля, че е добре, че Те Хьонг го филтрира малко.

RM: Защото го смеси с текстовете си?

S: Текстовете ми бяха твърде дълбоки.

RM: Коя е любимата ти част от песента?

S: "Всички изглеждат щастливи".

RM: "Всички изглеждат щастливи". Тази? Защо? Защото резонира?

S:  Когато го написах, се почувствах „Тази песен говори за нещо дълбоко свързано". Нали знаеш?

RM: „Всички изглеждат щастливи“?

S: Текстовете около тази линия имахa по-депресивно настроение, но този вид балансира това. 

RM: За какво чувство си мислеше, когато пишеше тези текстове?  

S: Всички наши концерти бяха отменени тогава и албумът "BE" не беше част от плана,но излезе. "Dynamite" също бе пусната, което също не беше планирано. Работих по тази песен, когато всички ние се чувствахме наистина потиснати, затова си помислих, че няма да съм единственият, който се чувства по този начин. Всички хора имат трудни моменти и страдат, но отвън всички изглеждат щастливи.

RM: Защото не знаем какво се е случило между тях.

S: Така че фразата „Всички изглеждат щастливи“, е...

Всички знаем, че не всички са щастливи, но...

RM:  Все още сме склонни да имаме тази мисъл.

S: Така че, когато пишех текста за "Blue & Grey", вече бях писал някои песни, свързани с това...

RM: Относно чувството на неудовлетвореност по това време?

S: Затова ги миксирах.

RM: Известен си с писането на много песни наведнъж. Имаш много оръжия. Имаш това изображение, като писане на няколко песни на ден. Сигурен съм, че не е така, както си искал, но ти каза, че имаш още три песни, които си подал.  И ти каза, че ще направиш песен с припева, който си написал за "Life Goes On", който бе елиминиран. Е, вече го направи. Можеш ли да ни кажеш плана си с тези песни?

S: Нямах какво да правя, след като пуснах "D-2". Почти...

RM: Никога нямаш какво да правиш.  (смее се)

S: Наистина имах около месец работа само по албума между "D-2" и "BE", преди да излезе „Dynamite“- април, май и юни. 

RM: Тогава графикът ни беше празен.

S: Нямахме какво да правим... Работих много през този период.

RM:  Какво правех аз тогава?

S:  Докато довършвах "D-2" работех и върху следващите неща. Така че имам няколко песни.

RM: Колко имаш?

S: Около 8 песни?

RM: Можеш да ги пуснеш като "D-3".

S: Но дори не е минала година, откакто излезе „D-2“.

RM: И докато песните се трупат, някои от тях биват извадени, нали?

S: Така че не знам кога ще е моментът, но ако исках, мога дори да пусна една сега.    

RM: Какво се случи с този припев в крайна сметка?   

S: Трябва да го пренаредя . Трябва да сменя и тоналността.

RM: Много хора искат да чуят тази демо версия.

S: Това много ми харесва...

RM: Но не можем да разкрием това демо, защото се издава като различна песен.

S: Така е! Имам авторски права.  

RM: Да почакаме около година...

S: Не знам кога ще излезе.

RM: Всъщност не съм го слушал. Някой да го е чувал? 

S: Джи Мин го слуша.

RM: Само Джи Мин? 

S: Мисля, че и Те Хьонг.

RM: Какво каза Джи Мин?

S: Той каза, че смята, че това ще бъде избрано. Мислеше, че ще бъде избрано. Така че и аз бях развълнуван, мислех, че е хубаво...

RM: Всъщност нищо не върви по план.

S: Написах го, когато снимахме "In the Soop".

RM: О, в твоя трейлър? 

S: Тогава работех върху това...

RM: Работил си дори тогава?

S: Там написах три песни...

RM: Каква легенда. Какво правех аз тогава?

S: Всички рисуваха.

RM: Изгубих си времето, играейки пинг понг.

S: Не е както планирах да пиша песни. Просто нямаше какво друго да правя.

RM: Не мога да пиша песни, дори и да се опитам. Толкова си уникален. Ти си толкова уникален човек.  Добре, чудесно. Други може би вече са ти задали и този въпрос, но това интервю е за това как правиш музика, нали? Как искаш да правиш музиката си в бъдеще? Нещо, което искаш да направиш?

S:  Изминаха 15-16 години, откакто започнах да правя музика. Започнах, когато бях в 6 клас, от 13-годишен. Така че искам да опитам да направя песни от различни жанрове. Искам да опитам нещо акустично. Ето защо се уча как да свиря на различни инструменти като китара. Слушам много спокойни песни в наши дни. 

RM: Но има различни жанрове в песните на BTS. Какво имате предвид под „различен жанр“?

S: Искам да се занимавам с народна музика.

RM: Фолк?

S: Аз не съм се шегувам. Искам да опитам този жанр.

RM: Музика, подобна на фолк?    

S: Мисля, че най-голямото предимство за правенето на популярна музика, е опитването на различни жанрове.

RM: Значи следващия път ще направиш народна песен?

S:  По-акустична...

RM: Можем ли да очакваме следващата музика да е в стил Дилън?  

S: Просто ще опитам много различни неща.

RM: Чувствам, че това беше намек от теб.

S: Трябва да опитам различни неща. Аз също искам да пея...

RM: О, искаш да преминеш към пеене?

S: Мисля, че ще мога да се занимавам с музика за дълго време, ако мога да правя и двете.

RM: Но в наши дни има много кросоувъри между жанровете. Границите изчезват, така че мисля, че ще има повече хора, които с  харесват това. 

S: Хората в наши дни...

RM: Те правят всичко.

S: Няма рап без мелодия.

RM: Тогава накрая, ако има нещо, което искаш да кажеш за музиката, моля, кажи го и да приключваме. Всичко, което не си успял да кажеш.  Няма много възможности да говорим за това официално.

S: Нашият албум "BE" получи много любов и подкрепа. Номиниран е за Грами. "Dinamite" също спечели първо място."Life Goes On" също се класира на 1-во място на Billboard HOT 100. Когато работихме по този албум не бяхме притискани, но просто направихме каквото можахме. Но беше наистина забавно, защото нямаше натиск. Нямаше и натиск за получаване на добри резултати, но дори имаме добри резултати. Надявам се само да запазим насладата от правенето на музика като тази. Почувствах натиск от последните няколко албума, особено "MAP OF THE SOUL : 7".

RM: Да, особено защото имаше определена концепция и тема.

S: Чувствах, че трябва да покажа нещо. Но аз не чувствах нищо подобно, когато работихме по този албум и беше наистина забавно изживяване. Така че се надявам да продължим да правим музика като тази сами . Благодарен съм, че хората обичат албума "BE". Моля, слушайте много "Telepathy".

RM: Благодаря ти!